The revolving door turns slowly. And here enters the reason why Dima, in a little bit more than a year's time, would be moving continents, and fast forward a few years later, together with that same reason (Pierre) would find themselves sitting on their comfy couch in Paris (okay not exactly Paris, but for the sake of the story we close our eyes), wine glass in hand, planning their wedding day. But let’s rewind… Dima was working at the reception desk of a five-star hotel overlooking the gold domes of the famous cathedral in the capital of Bulgaria. Pierre, on the other hand, was a serious finance guy visiting the city to perform an intricate audit of a Bulgarian bank (imagine just how intricate we are talking about). Who knew the biggest discovery he’d stumble upon would not be in an Excel sheet. He claims he had his eyes on her from the moment he walked through those revolving doors. For her, he was the charming guest. They kept it strictly professional... at first. But between the polite exchanges and shared smiles, a spark flickered. After all, life doesn’t give you a heads-up (perhaps once in a while a bag of salted caramels) when it’s about to throw you a plot twist, does it? To give you a quick summary of what followed: they have lived in three countries, traveled to countless places, and opened so many bottles of fine wine that they could unofficially call themselves wine connoisseurs. They quickly discovered they both have a talent for cooking and in fact, they are equally talented at it (😉). They make a great padel tennis team (as long as they both play well), and they absolutely love hosting dinners—though, by now, you’ve probably gathered that part. So, is a wedding in Brittany the next natural chapter in this story? Let’s find out together…

La porte s'ouvre lentement. Un homme entre, il est la raison pour laquelle Dima, un an plus tard, allait déménager sur un autre continent. Quelques années plus tard, pour cette même raison (Pierre), ils se retrouveraient assis sur leur canapé confortable à Paris (bon, pas exactement à Paris, mais pour l’histoire, fermons les yeux), un verre de vin à la main, en train de planifier le jour de leur mariage. Mais revenons un peu en arrière... Dima travaillait à la réception d’un hôtel cinq étoiles en plein centre-ville, avec une vue sur les dômes dorés de la célèbre cathédrale de la capitale Bulgare. Pierre, quant à lui, était un homme d’affaires sérieux, venu en ville pour effectuer un audit complexe d’une banque Bulgare (imaginez à quel point c’était complexe). Qui aurait cru que la plus grande découverte qu’il ferait ne serait pas dans un fichier Excel ? Il dit qu’il l’avait remarqué dès qu’il avait franchi ces portes tournantes. Pour elle, il était l’hôte charmant. Ils ont gardé une relation strictement professionnelle… au début. Mais entre les échanges polis et les sourires partagés, une étincelle s’est allumée. Après tout, la vie ne vous prévient pas (peut-être de temps en temps avec un sac de caramels au beurre salé) quand elle s’apprête à vous offrir un retournement de situation, n’est-ce pas ? Pour vous donner un rapide résumé de ce qui a suivi : ils ont vécu dans trois pays, voyagé dans d’innombrables endroits et ouvert tellement de bouteilles de bons vins qu'ils souhaiteraient passer pour connaisseurs. Ils se sont découverts mutuellement, chacun dans leur style (😉), un talent pour la cuisine . Ils forment une excellente équipe de padel (Quand ils jouent bien tous les deux), et adorent organiser et recevoir à dîner—bien que, à ce stade, vous êtes probablement déjà au courant de cette partie. Alors, un mariage en Bretagne est-il le prochain chapitre naturel de cette histoire ? Découvrons-le ensemble…

Плъзгащите врати се отварят бавно. И ето, че през тях влиза причината, поради която Дима, малко повече от година по-късно, ще се премести на друг континент. А ако превъртим лентата с няколко години напред, ще я видим заедно с тази същата причина (Пиер) да седят на удобния си диван в Париж (добре де, не точно Париж, но за целите на историята си затваряме очите), с чаша вино в ръка, планирайки сватбения си ден. Но нека първо се върнем назад във времето… Дима работеше на рецепцията на петзвезден хотел с изглед към златните куполи на прочутата катедрала в столицата на България. Пиер, от своя страна, беше сериозен финансист, посетил града, за да извърши сложен одит на българска банка (представете си точно колко сложен говорим, наистина!). Кой да предположи, че най-голямото откритие, на което ще се натъкне, няма да бъде в някой Excel файл. Той твърди, че я е забелязал още в мига, в който е прекрачил през по-ранно споменатите врати. За нея той беше просто очарователният гост. Всичко между тях строго професионално… поне в началото. Но между любезните разговори и споделените усмивки пламна искра. В крайна сметка, животът не ти дава предупреждения (може би само от време на време торбичка с осолени карамели), когато е на път да те изненада с обрат в сюжета, нали? Ако трябва да обобщим какво последва: те живяха в три различни държави, пътуваха до безброй места и отвориха толкова много бутилки хубаво вино, че неофициално могат да се нарекат connoisseurs. Бързо откриха, че и двамата имат талант за готвене, и то еднакво голям (😉). Също така, са страхотен отбор в падел тениса (стига и двамата да играят добре), и обожават да канят гости на вечери – въпреки че вероятно вече сте се досетили за тази част. Та… дали сватбата в Бретан е логичната следваща глава от тази история? Нека разберем заедно…