We're getting married

Short version: On a sunny day both of us decided to take a ferry to the beautiful island of Aegina. Out of all the seats on that big ferry, we sat together. We kept looking at each other and at the end of the voyage Lawrentz had the courage to speak. This was his last day in Greece. He did not flinch a moment to invite Milena for dinner and how could she refuse?! With no expectations, the night turned out so perfect that they couldn't help wanting to re-live this magic... And here we are inviting you to be part of it.

Кратката версия: Един слънчев ден и двамата решихме да отидем до красивия остров Егина. Сред всичките места на големия ферибот, ние седнахме един до друг. През цялото пътуване си хвърляхме тайни погледи докато накрая Лоренц събра куража да ме заговори. Това беше последният му ден в Гърция. И за миг не се поколеба да покани Милена на вечеря същия ден, а тя как бих могла да откаже?! Без никакви очаквания, вечерта премина толкова перфектно, че нямаше начин да не поискат да изживеят тази магия отново... И ето ни днес - каним вас да бъдете част от нея.

On a day when Milena was running errands around Sofia, Lawrentz decided it's the right moment to act. Entirely on his own, he went to Milena's father to ask for his permission to propose. He was so prepared having read all the articles in Google on how to act if a father refuses to give his daughter's hand. He also had his speech Google translated in his phone, just in case. He arrived in Gorna Banya tired, brave and nervous. There they were - man to man, over glasses of rakia. His opening words were "Жоро, обичам Милена very much". He showed the little box with the engagement ring and Milena's father smiled saying "If Milena is happy, I am happy." With a feeling of accomplishment and success, Lawrentz went to Milena's mother to ask for her blessing (thinking it was going to be easier). Even though the father was more intimidating, the mother turned out to be more difficult. She was like a KGB agent interrogating him on his intentions. Milena: Later that day Lawrentz and I had an arrangement to spend the evening with my Dad. We arrived there and straight from the door he screamed "Milena, congratulations...". I asked with confusion "What for?". That's when I saw them exchanging weird looks and I guessed what was it all about. I had to play naive the next few hours. Then Lawrentz suggested we go for a walk in the field to see off the sunset. He kept trying to surprise me by making me dig in his jacket pockets where I found the little box. After all that "play" he finally got down on his knee, looked at me in the eyes and proposed. Since I was a child I have walked so many times that field thinking that the Gorna Banya sunsets are the best in the world. And now to be there, saying Да to sharing my life with the man I love soooo much, was very beautiful and emotional.

Един ден, когато Милена тичаше по задачи из София, Лорънц реши, че е подходящият момент да действа. Сам самичък, той отиде до бащата на Милена да поиска разрешение да й предложи. Той се беше подготвил като беше изчел всички статии в Гугъл на тема "Как да реагираме, ако бащата откаже да даде ръката на дъщеря си". Също така, за всеки случай, с помощта на Google Translator си беше превел на български речта. Пристигна в Горна Баня уморен от емоциите, смел и притеснен. Мъж към мъж, на по чаша ракия - така беше. Започна с "Жоро, обичам Милена very much". Показа кутийката с годежния пръстен, а бащата на Милена се усмихна и каза "Ако Милена е щастлива, и аз съм щастлив". С усещане за успех, Лоренц отиде и до майката на Милена, за да поиска и нейната благословия (мислейки, че там ще е по-лесно). Въпреки, че бащата беше по-плашещ, майката се оказа по-трудна. Тя беше като агент на ЦРУ, подлагайки го на кръстосан разпит относно намеренията му. Милена: По-късно този ден с Лорънц имахме уговорка да прекараме вечерта с баща ми. Пристигнахме и още от вратата, той се провикна "Татиното, честито...". С недоумение попитах "За какво?". В този момент видях смутените погледи, които двамата скришом си размениха и предположих за какво може да е. Трябваше да се правя на неразбираща още няколко часа. По-късно Лорънц предложи да се разходим из полето зад къщата за да изпратим залеза. Все пак се опита да ме изненада като ме накара да търся нещо по джобовете на якето му, където намерих кутийката. След целия този "театър" той най-накрая падна на колене и гледайки ме право в очите, ми предложи. От дете толкова пъти съм се разхождала из това поле и съм си мислела, че залезите над Горна Баня са най-прекрасните. И тогава точно там, казвайки "Да" да споделя живота си с този мъж, беше много красиво и емоционално. Последствие разбрах, че е имало и други идеи за предложението (в Гърция, в балон в Турция), но в крайна сметка се получи импровизирано на далеч по-любимо и специално за мен място.